Наскоро, народните представители приеха поправки в Закона за предучилищното и училищното образование, които от една страна са силно антисоциални, а от друга създават условия за увеличаване на корупцията в образователната система.

С приемането на възможността, частните детски градини и училища да получават държавна субсидия по българския държавен стандарт се унищожава принципа на солидарността в обществото по отношение на образованието на децата. България все повече се отдалечава от идеята за социална държава, каквито са повечето развити европейски страни.

Държавното субсидиране на частните учебни заведения подпомага богатата прослойка от българското общество и отнема потенциални средства за обучението на мнозинството деца в страната от по-бедни семейства. Управляващите наливат средства там където и без това ги има и не са необходими повече. С манипулативната теза, че всички деца са равни и държавата трябва да се грижи за всяко едно от тях, управляващите задълбочават социалното неравенство в страната. Според различни изчисления, ако всички частни учебни заведения поискат държавна субсидия, ще са необходими допълнително до около 20 млн. лева годишно от държавния бюджет. Тези средства ще отидат за подпомагане на децата на богатите родители. В същото време значителна част от държавните и общинските учебни заведения тънат в мизерия. Ако тези средства бъдат отделени за подобряване на тяхната материална база и учебния процес, това би могло да допринесе в голяма степен за излизането им от лошото състояние. Държавата обаче предпочита да мисли за богатата прослойка от обществото. Българската десница, този път в лицето на ГЕРБ и Реформаторския блок, за пореден път доказва, че работи единствено за тази прослойка. Освен това ясно пролича при изготвянето на законопроекта и дебатите около него, че депутатите от десницата обслужват лобистки интереси на частния бизнес в образователната ни система.

В опита си да „замажат“ очите на обществото, управляващите приеха и една допълнителна поправка, според която частните учебни заведения могат да получат субсидия при условие, че 20% от децата в тях се обучават безплатно. Така, не само че не решават проблема с приетите поправки, но го задълбочават още повече, създавайки условия за вихренето на корупция в частните училища и детски градини. Резонен е въпросът, как мениджмънта на едно частно училище ще определи, кои точно деца ще попаднат в тази 20%-процентова квота, която ще получи безплатно образование. Според народните представители, това трябва да са най-даровитите деца в едно училище или деца със специални потребности. Не е възможен обаче безпристрастен критерий по който тези деца ще бъдат отсети. Дори да се приеме, че това ще бъдат децата, които на приемните изпити покажат най-високи резултати от тестовете, то това отново не би било справедливо, защото отново децата на богатите, които имат възможност да плащат за подготвителни курсове ще са сред тези 20% „богоизбрани“. А децата на бедните, дори да успеят да влязат след изпитите, най-вероятно ще са в средата или в дъното на класирането. Това ще ги принуди да се откажат, тъй като ще останат в квотата на платените ученици, за което родителите им нямат средства. Циничното е, че в тези училища безплатно ще учат децата на най-богатите, т.е. на тези които са имали най-много финансови възможности, инвестирани в предучилищната подготовка.

Принципът на социалната държава е да изравнява шансовете за достъп до качествено образование за всички, независимо от произхода и социалното им положение, а не раздаване на пари по равно за тези които имат и тези които нямат. Така се унищожава не само солидарността, но и всякакво управленско благоприличие.

Честито на богатите, а бедните…

18.9.2015г.                                             Пресцентър ПД  ” СОЦИАЛДЕМОКРАТИ ”

Гр.София